Ивелин влезе в залата, погледна към празният ринг и се запъти към съблекалните. Лъхна го познатият мирис на пот и застоял въздух. Той премина тесният и тъмен коридор и отвори вратата на малкото помещение, служещо за преобличане. Нямаше никого, обичаше да идва по-рано от другите, помагаше му да се съсредоточи преди тренировката. Извади спортния си екип от шкафчето и започна бавно да се облича.
Вече бе почти готов, когато врата се отвори и в съблекалнята влезе треньора му и още двама мъже на средна възраст, които не познаваше.
– Първи, както винаги, здравей, Иво – треньорът протегна ръка за поздрав.
– Здравей, тренер, знаеш, че не обичам да ми се мотаят из краката, докато се приготвям.
– Да, тези младоци са голяма напаст, вдигат повече шум от дизелов двигател-двамата се усмихнаха на старата си шега – Иво, искам да те запозная с тези господа, те имат предложение за теб.Това е господин Михайлов, а това е неговият помощник господин Христов.
– Приятно ми е – Ивелин свали ръкавиците и се здра ...