31.08.2008 г., 10:15 ч.

През пустинята 

  Проза » Разкази
706 0 1
1 мин за четене
Вече трети ден се влача сам през пустинята без храна, а последната глътка вода изпих тази сутрин, сега мъкна празната манерка с надеждата да намеря някъде вода и да си налея. Не, не си мислете, че съм се юрнал безотговорно да прекосявам пустинята без необходимата подготовка; до преди три дни бях част от керван, но ни връхлетя особено гадна пясъчна буря, която не спря няколко часа и оттогава не съм виждал никой от спътниците си. За мое щастие имам великолепно чувство за ориентация и зная накъде да вървя дори и без да ползвам ориентири, но нямам вода. Сега единствената ми надежда за оцеляване е да срещна някой друг керван или да намеря някъде поне малко от живителната течност.
Извадих невероятен късмет - късно следобед попаднах на следи от скорошно преминаване на хора. Заставих се да ускоря ход и вечерта успях с последни усилия да се добера до лагера им. Явно бяха забелязали несигурните ми стъпки, защото няколко души ме посрещнаха и ме наобиколиха загрижено като се сринах в бивака им.
- ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Предложения
: ??:??