Моят брак е точно това, което наричат средностатистически.
Тоест нормално законно съжителство между мъж и жена с неизбежните от това последствия.
Не искам да прозвучи, сякаш се оплаквам- далеч съм от подобна мисъл. Толкова добре се знаем с жена ми, че освен любовници имахме време и приятели да си станем, че и като врагове да се държим на моменти.
Иначе жената е хубав човек, особено когато е в настроение си е истинско съкровище. Обича да готви и го прави много добре, поддържа изрядна чистота, изобщо добра домакиня е. И за външния ми вид не пропуска да се погрижи - винаги спретнат, изгладен, излъскан.
Когато обаче нещо й е криво е истинско бедствие. Фучи като смъртоносен тайфун, мръщи се като зъл демон, изобщо разтърсва мирния ни свят като земетресение седма степен. По Рихтер.
Има и други моменти, когато изразява лошото си настроение тихомълком, но отдавна съм наясно, че това не е по-добрият вариант. Пълните й с болезнен упрек очи, тежките многозначителни въздишки и тихото подсмърчане са истинска ода на скръбта, посветена най-вече на мен.
В такива случаи най-добрите изпитани методи бяха или да се оттегля под предлог, че имам работа, или да изведа кучето. Вече отдавна бях наясно, че бракът е един безкраен низ от компромиси, преди всичко от моя страна. Всъщност аз започнах тая работа с компромисите още преди брака, и право казват хората - кой както го свикнеш, така ще я кара.
Работата е в това, че винаги е имала странната необходимост да отдава огромна част от енергията си на някакви странични занимания, към които аз на всяка цена трябва да бъда приобщен. Всеки и най-слаб опит за отпор от моя страна е бил задушаван в самия си зародиш при мисълта каква буря от негативни емоции ще последва.
Още преди да оженим имах подозрения за това, но тогава бях млад и летях в облаците, пък и не подозирах, че вместо да отмине с времето, ще се задълбочава все повече. Тогава тя се беше запалила по плуването, ходеше редовно и естествено помъкна и мен. Аз като дете съм се давил, та не мога да плувам, нито някога съм изпитвал желание да се науча, обаче заради нея се престраших, защото нямаше изгледи да престане да ме увещава, че всичко е до психическа нагласа, и трябвало само да се отпусна. Нямало нищо по-благодатно от плуването, тя щяла да ме учи.
Както и да е, не знам дали от неправилна психическа нагласа или от нещо друго, но за мой срам щях да се удавя в единия край на басейна, докато в другия се плацикаха дечица.
Но това ни най-малко не я обезкуражи, и когато се посъвзех, бодричко ми каза:
  - Не се притеснявай, просто ти трябва повечко време да свикнеш!
Слава богу малко след това я завладя друга страст - покрай някаква приятелка се запали да ходи на танци.
  - Миличък, не можеш да си представиш колко е забавно, следващият път идваш с мен! Искам ти да си ми партньор!
  - Ама аз никога не съм можел... -  започнах притеснено аз. - Знаеш какво дърво съм!
  - Но нали за това са тези курсове по танци! - метна ми се тя на врата. - Няма ли да е чудесно да си се учим двамата!
Е, как се отказва на такова нещо. Единствената спасителна мисъл ми беше, че там поне няма опасност да се удавя. Чувствах обаче презрението на всички от курса поради очевидната си некадърност, и направо бях на път да развия комплекси. Тя обаче намираше всичко това за много забавно и очарователно, до такава степен, че започнахме да говорим за сватба. Тогава насочи енергията си изцяло в тази посока, и слава богу, защото забравихме за танците.
Докато се роди синчето и известно време след това нещата си бяха мирни и спокойни. Не беше задълго.
Един ден ми съобщи, че е намерила стари свои рисунки, и ги показала на своя позната – художничка.
  - Да знаеш как ги хареса!-с грейнал поглед ми каза тя.-Мисля, че малко уроци ще ми дойдат добре. Толкова имам нужда от нещо такова, по цял ден съм само с малкия.
Насърчих идеята, защото наистина имаше нужда от малко разнообразие, разбирах я, а малкия щеше да го поеме майка ми-тя и без това постоянно се въртеше край него. Но най-вече харесах тази нова страст защото ми се стори безобидна и не изискваше моето присъствие. Да, ама не.
Въпросната художничка живееше на другия край на града, а аз бях шофьорът. Жена ми мило ми обясни, че нарочно съобразила посещенията си с края на работното ми време, за да ми е удобно да я карам. На мен да ми е удобно!
Почти бях на път да й благодаря, че все пак не е го е направила в обедната ми почивка. В крайна сметка не беше кой знае какъв ангажимент в сравнение с предишните, така че го приех нормално.
И по-късно, като се записа в литературния кръжок и прописа поезия също не бях против, макар че откъм домакинстване нещата доста се позанемариха.
Но как да кажеш на една поетеса, че си забравил вкуса на домашната храна, а чистото бельо е вече на привършване? Не и на моята, би изглеждало нелепо да й говоря за мусака, когато в главата ù се раждат цели поеми. На моменти имах чувството, че някак неусетно започваме да си говорим в рими.
За последната й страст научих наскоро, била на гости със своя приятелка при нейна позната ясновидка.
  - Боже, тази жена е същинско чудо, така познава!-заразказва с добре познатото ми въодушевление.-И да знаеш само какво ми каза! Имала съм много мощна енергия, силно биополе, и мога да контактувам с отвъдния свят!
  - И таз хубава!-възкликнах. А мислех, че вече с нищо не може да ме изненада.-И за какво ти е да го правиш? Не ти ли стигат контактите с този?
На мен този въпрос ми се стори уместен, но тя беше на път да го приеме като ирония и да почне да се цупи.
Не бих понесъл това, така че отново проявих нужното разбиране.
Това беше най-добрият курс, признавам, направо не ми се искаше да свършва. По никакъв начин не бях ангажиран, най-после имах достатъчно време и да се видя с приятели, и да си почивам на спокойствие.
Даже възстанових връзката си с една стара приятелка, която си ми беше тръпка от едно време. Почувствах се отново нормален човек.
Една вечер тя ми каза, че според ясновидката вече е готова да ми покаже как е развила свръхестествените си заложби.
  - Тази нощ-с тайнствен шепот ми каза-ще извикам духа на мама.
  - Защо пък точно нейният?-попитах с неприятно предчувствие.
  - Стига де, миличък, не престана да имаш лошо отношение към мама дори след смъртта й!-посмъмри ме тя, и добави.-С нея имам най-силна връзка, за това!
Докато извърши целия ритуал по призоваването на духа аз скришом си поглеждах часовника, защото бях обещал на приятелката да намеря време да се видим.
Изведнъж тя, както беше седнала в креслото, се изпъна, разтресе се цялата и изрече с глас, от който косата ми настръхна:
  - Е, най-после да се сетите за мен!-каза гласът на тъща ми нервно и занарежда.-На мама горкото момиче, хубаво се подреди с тоя хубостник, ама на, не ме послуша на времето. Хорските мъже палати построиха, пари направиха, а твоят дребен чиновник си остана, че и мързелив, на всичкото отгоре, а сега и любовница си завъдил...
От сега мисля какъв да е следващия курс, към който да я насоча лично аз. Спешно е, приемам идеи и предложения!