Моят брак е точно това, което наричат средностатистически.
Тоест нормално законно съжителство между мъж и жена с неизбежните от това последствия.
Не искам да прозвучи, сякаш се оплаквам- далеч съм от подобна мисъл. Толкова добре се знаем с жена ми, че освен любовници имахме време и приятели да си станем, че и като врагове да се държим на моменти.
Иначе жената е хубав човек, особено когато е в настроение си е истинско съкровище. Обича да готви и го прави много добре, поддържа изрядна чистота, изобщо добра домакиня е. И за външния ми вид не пропуска да се погрижи - винаги спретнат, изгладен, излъскан.
Когато обаче нещо й е криво е истинско бедствие. Фучи като смъртоносен тайфун, мръщи се като зъл демон, изобщо разтърсва мирния ни свят като земетресение седма степен. По Рихтер.
Има и други моменти, когато изразява лошото си настроение тихомълком, но отдавна съм наясно, че това не е по-добрият вариант. Пълните й с болезнен упрек очи, тежките многозначителни въздишки и тихото подсмърчане са ...