Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Александър
Едва ли на друг човек би му се отдало, въпреки огромния ръст, да пристъпва нежно и леко, да докосва умело, преценявайки къде не бива да пипа травмите на хората, с които го среща живота, но Александър бе израснал едър и чувствителен човек. Притежаваше нужното разбиране за законите по които съществуващия свят винаги се е развивал, наблюдаваше ги, изучаваше ги и някак съвсем естествено умееше да заобикаля границите им без да вреди на същината им. Най-хубавото от неговия талант да живее бе приемането на връзката между смъртта и живота като едно единствено нещо. Самият той го наричаше пред себе си Тайнството, но то бе тайнство, което инстинктивно разбираше. Роден бе в сравнително голям град, но не от тези, дето са пренаселени с вечно блъскащи се един в друг минувачи, а такъв в който сградите и зеленината образуват своеобразен оазис за жителите. Имаше си някакъв особен чар детството му. На единия край на градчето морето разстилаше и при ...