Приказка без край- Втората кокошчица
Произведение от няколко части « към първа част
Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Трябва
посветено на кокошчицата, която остана у дома
онези думи
със които ме изпрати
на дълъг и опасен път
в зората на покълващия ден
не помня бяха ли вълшебни
но винаги чрез тях усещах те до мен
сам водех всичките си битки
и до една ги посветих на теб
защото ти превързваше ми всяка рана
и бдеше нощем над скиталческия ми сюжет
аз тръгнах да намеря лек за вечността ни
за да запазя общия ни дом
а в него болен легна нашият стопанин
и приказката (не разказаната) се превърна в стон
ти чакаше
да се завърне верността ми
докато вареше чай за болния от лековитите треви
заклех се пред делата ти да коленича
и дълго и сиротно да мълча
отново няма как
да ти покажа
колко много те обичам
аз трябва своя път да извървя
http://www.youtube.com/watch?v=pd3ui3pXzfo
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Виктор! Утре ще кача нещо и за второстепенните герои, обещавам. Поздрав! -
Страхотно. Имаме си вече и стихо Сега остава някой да напише музика и да нарисува картина Поздрав за страхотното представяне на втората кокшчица - много труден образ. Замислих се колко по-лесно е да пишеш за главните герои в повествованието.
-
Благодаря, на всички ви. Много!
-
аз трябва своя път да извървя...
!!! -
Да Да Да!!! От 2-3 дни си мисля да стихоплетствам в кратко продължение ама музата си отиде.
Чудесно се е получило!!!
Вие стихоплетците имате дарби за приказки явно. Мисля, че е заради чувството ви за ритъм.
Еха!!! -
Колко хубаво си го казала Света. Цената на саможертвата е най-истинска, когато е определена от благодарността на този, заради когото се прави.
Поздрави! -
Страхотно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
