Водят ме третокласен. Но, слава на Кмета, наскоро ми оправиха осовата линия, и ми сложиха канавки. Сега съм красив и живописен. От двете ми страни растат орехови дървета. Затова есенно време съм най-натоварен. Идват хора от града, от селата, да берат орехите.
Една сутрин мина циганин с каручка. Обрули пет-шест дървета, посъбра малко сухи клони и рачи да си тръгва. Добре, ама магарицата – на друго мнение. Май отдавна не я беше хранил – козината й пършива, ребрата й стърчат.
- Айде дий,уа, Кунке (така се казваше магарицата), тегли, че дяцата чекат манджата!, вика циганина.
Кунка само свива ушите и помахва мързеливо с опашка.
- Молясса, ма, како, дай малко зор, па кат са приберем, шти сипа колкут щеш зоб.
„Да, да – чувам я как си мисли, тоя така ме баламосва вече три залеза”, и не мръдва.
Дърпа я, бута я, рита я, едвам до осовата линия я докара. И край. Стои тя напреки и гледа стръвнишки. А я е пипнал с пръст, а му е праснала едно чифте.
Стопанинът разбра тия й намерения, повъртя се, поче ...