- Хайде де, братче, разкажи някоя история! Един месец седя в тоя забравен от бога град, все нещо интересно трябва да се е случило! Е го, два дена вече, откакто си се прибрал, а и дума не казваш! – с игрив, мощен глас заговори отново Мартин, а огромната му рижава глава заигра като в някакъв езически танц на смеха.
Отново бях в спретнатия си, подреден апартамент, в спретнатия, подреден квартал на Франкфурт. Отново беше събота вечер и отново се събирахме с Мартин и Иво да пием уиски и да играем карти. А аз стоях до тях и бях отегчен... отново, отвращението към всяка вещ в стаята ме заля... отново.
Усмихнах се насила и измърморих уморено:
- Искате история? Искате приказка за дома? – надигнах чашата уиски и я свалих, когато усетих, че е празна. – Добре, ще ви разкажа една.
Облегнах се на канапето и си поех дълбоко въздух.
Момчета, помните ли какъв беше летният вечерен въздух над реката? Дето носи прохлада след жаркия ден, мирис на блато и вкус на детски спомени? Няма как да сте го забравили ...