Напоследък се замислях за природата.
Обожавам я и ако можех да живея там, в малка сгушена къщурка сред гората,
сигурно щях да съм много по-щастлива. Там сякаш се чува едно туптящо сърце,
сърцето на земята. Най-смислените моменти, като да си сгушен в нечии прегръдки,
отпуснал глава на гърдите, чувайки туптящото сърце, което се вълнува, несравним
момент.
Към природата се връщам,
поляните с цветя и слънцето над тях,
пърхащите пеперуди, които кацаха от цвят на цвят.
Дали не беше пеперуда, превръщаща се в нещо друго.
Цветята са красиви, когато са в земята, но щом прекършиш крехкото стебло и вземеш ги в ръка, не могъл да се въздържиш от порива да ги имаш, те започват да вехнат.
Дали някое цвете е искало да бъде откъснато. ...