- Дай да изчистя още едно кринче с ориз, чедо! – подвикна баба Станка подир внучката си.
Старата жена страдаше от артрит. Приличаше на пречупено, чепато дърво. А когато се замъчеше да прави крачки, подпряна на двете си патерици, хрущеше като разцепена от мълния престаряла елха. Отдавна не можеше да свива китките си, те бяха станали неподвижни. С крайни усилия, все пак успяваше да направи по нещо с изкривените си пръсти. Я ориз ще изчисти, я шал ще изплете… На младини не само тичаше, а направо летеше. Останала рано вдовица, работата и детето нея чакаха. За сина си тя бе готова на всичко. Заради него се трудеше до изнемога. Изучи го, задоми го, а като му се роди дете, започна с радост да помага в отглеждането на внучката си. Семейството на сина ù сега осмисляше нейния живот.
- Почакай малко, бабо, закъде си се разбързала! Цяла тава с изчистен ориз има, защо ни е толкова? – докато старицата да се накани да каже нещо, младото момиче затръшна вратата зад гърба си.
Баба Станка въздъхна и бав ...