Пътуване
- Страх ме е…
- Не се безпокойте, скоро ще отмине.
- А какво ще стане след това?
- След това…Ще си отидете.
- Обещавате ли? Обещавате ли, че най-накрая ще видя семейството си и ще си полегна като хората? Тук ми е адски неудобно…
- Но разбира се! Нима се съмнявате в предстоящото ви? Не видяхте ли колко души преди вас вече си тръгнаха?
- Знаете ли, иска ми се да можеше да зърна тукашната трева и небето, с неговите облаци, за последно, преди да замина. Но предполагам вече е твърде късно…
- Там където отивате, мила, се простират вечнозелени поляни, безширен небесен океан е обгърнал всичко и малки облаци подскачат като пухкави овчици!
- Странно, във въздуха сякаш се носи аромат на алкохол…
- Спокойно…
- Много ме е страх!
- Зная…
-Охх!
- Трябва да се подготвите, скоро пътуването ви ще започне!
- А вие? Няма ли да дойдете? Нима ще ме оставите сама?
- Какви ги говорите! Та кой ще насочва останалите по пътя им по-натам? От десетилетия изпращам хората...
- А защо го правите?
- Как да ви кажа, има нещо чудато у тези, с които се разделям… Някаква промяна… Да! Промяната! Те никак не са същите!
- Значи…Значи и аз ще се променя?
- Навярно…
- Но това е…толкова тъжно… Страх ме…е…
- Не се тревожете – аз винаги ще помня коя сте била!
- Спи ми се… Това…нормално…ли е?
- О, напълно! Вижте, не го мислете! Приемете го като част от процеса...
- Аз…аа-з…за..сп-и…
- Поздравления, мила! Вашето пътуване започна!
Изпълняващият присъдата внимателно извади спринцовката с натриев тиопентал от вената на жената. След това приготви павулона. А на масичката до него чакаше калиев хлорид – с него всичко щеше да свърши…
© Драгомир Лаброев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Честито!За мен разказът ти е силен,оценка не съм поставяла,защото не съм силна в тази посока на писане.Хубав ден Драгон!
-
Благодаря много!
-
За смъртната присъда и за настъпващата смърт,и страхът от тях-точно е пресъздадено!Все едно,че си свидетел на случващото се!Успех на конкурса!
-
Това нещо ми причинява непоносима болка само докато го чета! Моето сърце не би могло да понесе мисълта човек да отнеме своя или чужд живот съзнателно, въпреки страха и нежеланието! Живота ни го дава Бог и само Той знае и трябва да реши кога да приключи! Човека е странно същество - готов е да отнеме това, което не му принадлежи и не иска да даде това, което не е негово!
-
Радвам се!
-
Харесах! Успех!
-
Зарадвах се и на този разказ! Авторът повдига въпроса, който не спира да се върти в главите на мислещите хора - какво ще остане след нас, когато земният ни живот приключи? Ще ни помни ли някой след десетилетия? Къде се крие смисълът на многострадалното ни битие?
-
Благодаря за оценката
-
Има потенциал.
-
Благодаря ти!
-
Много интересно виждане. Екзекуторът имал сърце...Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
