Ех, този път, този път. Той започва от... дома.
Още когато проходи малкото човече, тръгва по него и върви, върви цял живот. По своя път върви. По своя пътека - лична и обична - върви.
Водиш за ръка едва проходилото дете и още след първата крачка то изменя посоката. Тръгваш след него. По неговата пътека тръгваш. Видяло е жълто цветче в тревата - самотно, малко цветче и бърза към него. Ако го оставиш, ще го откъсне. С тревата ще го откъсне, но ти му говориш, че ако само го погали, цветчето ще стане по-хубаво, по-красиво. Детето го гали и тръгвате.
Ще ви кажа нещо. Ако още няколко пъти му кажете това, то ще пази цветята. Ще ги обикне и цял живот ще ги обича. Колко малко трябва, нали?
Пораснало е детето. Кара колело. Такова едно малко, с три колелца колело. Трябва да влезете в училищния двор с ограда и два входа. Парадният вход е за теб. А детето? То тръгва по своя път. Кара трудно, но бърза да мине през другия вход, осеян с препятствия и на далечно разстояние... Бърза. Бърза към теб. Пъти ...