Несериозно, онази година беше ужасна. Започна зле, от лошо на по-лошо. Пълна трагедия. Бях решила, че ще се превръщам в онези студени, прагматични млади момичета. Без мечти и копнежи. Само с нужди, но не от топлина, имах си топлина. Голям черен лабрадор се грижеше да не ми е студено в леглото нощем. Бях решила да си спестя втори мъж в живота и тепърва да свиквам и с неговото хъркане и навици. Не ми трябваше драма. Реших да опитам и от другото. Без обяснения, лъжи и нереални разкази за любов и лиготии. Да не помня рождени дати, телефони, имена на роднини и любими храни. Бях твърда за себе си и решила.
Така в средата на април вече отракана ледена кралица се запознах със симпатичен момче, близо до моята възраст. Оказа се доста нахален, а и имаше куража както разговаряме да изчезва. Така ту се показваше, ту изчезваше. Аха ми стане интересно и той просто потъва. Вбесявах се. Започнах да го търся. Да чакам да изникне отново. Иначе се държеше добре, беше мил, внимателен. Започнахме да си пише ...