На следващия ден, главата ме цепеше все едно някой я удряше с парен чук. Не само заради пиячката предишната вечер, а и заради непрестанното опяване на Зимина:
- Как можа да се издъниш така, Глухарьов? – беснееше тя вече трети час. – Да заплашваш малолетен със заредено оръжие? Какво изобщо се въртеше в празната ти глава?!
Тя удари по масивното си бюро, а ударът прокънтя в препилата ми глава подобно да камбанен звън. Подпрях се на облегалката на стола, за да закрепя тресящата се сярна киселина, която напираше да се излее на пода в кабинета й. Не беше добра идея да драйфам точно тук.
Гледах да не я поглеждам, защото реално и аз бях в кюпа. Този ден никак не беше започнал добре, когато още на пропуска ми казаха, че подполковникът ме търси. В кабинета на Зимина заварих и своя колега, със зачервени подпухнали очи и унил вид. Затова пък Ирина Сергеевна беше напълно трезва и яхнала метлата като вещица по време на Шабат.
- От всички простотии, които си правил на дежурство, тази ще да е най-голя ...