Речни камъни
Произведение от няколко части « към първа част
Изминаха три седмици в мълчание. Петра и Стоил се гледаха намръщени. Нямаше какво да си кажат.
Петра по цял ден лежеше и не ставаше от постелята. Беше спуснала пердетата на прозорците и не искаше да вижда ни небе, ни слънце, ни хора…Нямаше желание да живее. Гледаше в една точка унесена и блуждаеща.Тъгуваше за детето и беше решила да го последва. Изпосталя и отслабна. Не слагаше залък в устата си, не шеташе, беше уморена и много затворена в себе си. Главоболие я мъчеше, като свредел нещо дълбаеше в мозъка й. Хващаше с две ръце главата си и я стискаше докато болката утихне.
Вечер, Стоил капнал от умора, лягаше до нея и заспиваше. Понякога сутрин я прегръщаше, но тя се свиваше като уплашено врабче и заплакваше тихо. Ръката му увисваше във въздуха, думите оставаха недоизречени в устата му… Петра ставаше от постелята и го оставаше сам. Бяха като два твърди костеливи ореха…всеки в черупката си…
Градината на Петра, с която толкова много се занимаваше се беше превърнала в буренак, цветята не се виждаха от превзелите ги плевели, някои изсъхнаха от горещините, мушкатото в глинените саксии увяхна и се сгърчи, също както се гърчеше сърцето на Петра. Къщата заприлича на затворническа килия. Тиха, тъмна, тъжна ...
Работата в кръчмата не спираше, Стоил едва смогваше да се оправя и след десетина дни Стоил извика една жена да му помага. Тя беше пъргава четирдесетгодишна селянка, а мъжът й беше един от рибарите, които кръстосваха Дунава от Влашко до Българско и разнасяха зърно, кожи, мед, ракия и всичко, от което можеше да се припечели някоя пара. Купуваше сол от камарашите и я продаваше по тук селата. Нямаше го седмици наред и жена му беше все сама.
Невена имаше запазено тяло, въпреки че беше родила три деца, плитките й шаваха по гърба й като тъмни змии, очите й бяха черни като маслини, гърдите й едри - издуваха сукмана и бяха повод за много приказки от подпийналите мъже в кръчмата. Щом усетеше, че говорят за нея, очите й живваха, усмивка се разливаше по лицето й, белите зъби блесваха. Харесваше й мъжките погледи да се лепят по снагата й. Тя работеше чевръсто, премиташе пода, миеше и бършеше чаши, готвеше супи и яхнии, подреждаше столовете и вършеше всичко, което й кажеше Стоил. Работеха добре, кръчмата беше изрядно подредена.
Жената готвеше вкусна рибена чорба и скоро за уменията й се чуваше навред. Отбиваха се и другоселци, които минаваха оттук пътьом за Влашко или рибари, които носеха да продадат улова за други села.
Една вечер някой подметна нещо за Невена и Стоил, тогава той свъси вежди и едва преглътна. Щяха да тръгнат приказки за тях двамата, макар че нямаше нищо вярно в това.
След като си тръгна и последният клиент, Стоил я извика:
- Виж… хъммм….Невенке, вече ще се оправям сам…приказки тръгват …не е редно жена да се върти тъдява… Сега ще ти платя и сполай ме…
Невена завъртя очи и го погледна невярваща и учудена. Отвори леко устни и сведе поглед. Стоил я гледаше като хипнотизиран.
Тогава тя го усети и смехът й звънна като камбанки в празната кръчма. Проряза тишината на стихналия му живот... Смееше се силно и тишината бързо се потули в кьошковете...
Този смях пробуди къщата. Той затръшна вратата на смъртта и мъката, които се бяха настанили неканени тук…
Смехът на Невена беше живот…Избухна като пожар в тъмнината и мрака...
Стоил я гледаше изненадан и истукан…
Тя се приближи близо до лицето му и го загледа.
Искри прехвърчаха между тях…
Без думи, всичко сякаш беше ... казано… Желанието висеше над главите им, прозираше в очите им, струеше от телата им… Стоил мълчешком се наведе и затърси сочните й устни. Езикът му се вмъкна в устата й, после ръцете му зашариха нетърпеливи по снагата й, тя се прилепи до него, прегърна го и въздъхна сладко. Преплетоха тела на пода, усукваха се като рибарски мрежи един о друг, откриваха тайните си кътчета, даваха и вземаха един от друг страст, нагон, стремление… Той целуваше гърдите й, милуваше лицето й, потъваше безпаметно в рая…Беше полудял от възбуда…Тялото му, все още младо и стегнато се беше пробудило за ласки… Без да мисли за нищо, беше опитал отново нещо ново от живота…
В късната лятна нощ, когато селото беше притихнало и не се чуваха никакви гласове и само светулки проблясваха в тъмнината, тогава Стоил и Невена се любиха за пръв път. Беше им хубаво, но грешно. Забраненият плод на удоволствието беше откъснат и опитан. Невенината ръка го стискаше силно и твърдо, сякаш нямаше да го пусне никога…
Тръгнаха мълчешком заедно към реката…
Чуваше се щурец някъде в тревите… Ракитите се полюляваха нежно от вятъра. Тънкият сърп на луната прорязваше кадифеното небе, а звездите пулсираха като сърца и блещукаха далечни и примамливи…
Следва……
© T.Т. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Като подводно течение завличаш читателя, Танче!
-
Благодаря Вале, Petar за коментарите!
Хубава вечер ви пожелавам! -
Харесва ми как пестеливо разказваш, динамично и интригуващо, продължавай.
-
Браво, ето такива неща ми харесват,... и разбира се ще чакам следващите части
-
Благодаря ви!
-
Следя с интерес.
-
С удоволствие прочетох и двете части!
-
Трудни са преживяванията на героите ти, но и съвсем човешки...
Очаквам с интерес! -
Чета с интерес, Танче!
-
Много увлекателно разказваш!
И после?... -
Болката и животът вървят ръка за ръка.
... -
Както и предполагах...Мъката на майката е вечна, а виж бащата!! Впечатляващо вярно си описала "грешната" любов, за която винаги има оправдание..."животът продължава", казват...Е, Стоил направи опит да избегне това, което само се усещаше, но.. не успя! И много рано се предаде! Страхотно си го разказала, Танче!
-
-
грешно и хубаво... колко си права, Танче... но така героите ти утвърждават вероятно живота... първичните инстинкти са много силни...
-
Благодаря МИГ, Миночка!
-
Много хубава част, хареса ми и те поздравявам, за таланта Таня, чакам продължението!
-
Поздрави Иван, Тони! Историята и днес продължава, както и животът на героите.
Радвам се, че сте на страницата ми!
Хубаво и слънчево лято ви пожелавам! -
Разказът ти е чудесен! Браво, Таня! Моите поздравления!
-
Браво, Таня. Разказваш всичко това с кратки изречения, което много ми харесва. Но така точно си подбрала думите, че те се забиват във възприятията ми и картината оживява. Много интересен развой, ще следя, мила.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
