Евгени живееше в малък град. Хората се познаваха. Знаеха кой какво работи. Помагаха си, когато се налагаше. Младият мъж работеше в частна фирма. Заплатата му не бе голяма, но си я получаваше редовно. И му стигаше при неговия начин на живот. Имаше почивни дни, в които работеше по двора на къщата, в която живееше. Понякога излизаше на разходка или да пие кафе с познат. Една вечер след работа, той вървеше по пътя за своя дом.
- Евгени! - чу глас и се обърна. - Ех, че среща, ама! Да се бяхме уговорили нямаше да се видим, нали?
- Здравей, Ваньо! - отговори Евгени. - Отдавна не съм те виждал.
- Да пием по нещо? - попита Иван.
- Добре!
Двамата мъже влязоха в уютно заведение. Навън бе студено. Още щом затвориха вратата на бара усетиха приятна топлина. Поръчаха си. Иван изгледа своя познат и каза:
-Е, разправяй! Как си? Какво ново стеб?
- При мен всичко е както беше преди. Работя. От работа у дома и така. Нищо ново. Но да ти кажа доволен съм. Успявам да си посрещна това, от което имам нужда.
- ...