Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
5.02.2024 г., 13:25 ч.  

Ротманс Роял 

  Проза » Хумористична
576 1 6
1 мин за четене

Лято е. Годината 2012. Нашите са на море, аз – на вилата. Зимнина правя, китки поливам, за две кучета се грижа. Обажда ми се по някое време съседката. Без хляб останала. Аз хляб не ям, ама пусто – цигари нямам. На два километра от вилата ни има село. Иии речено-сторено, слагам каишката на Кико (канадски вълк) и тръгвам към селото. Шосето се вие през гората. Сенчесто, птички пеят... Не, че комарите не са по-големи от тях, нооо да не развалям романтиката. До първата къща в селото и двамата с Кико си настъпвахме езиците, добре, че някаква баба се смили та ни даде водица.
Повървяхме още малко и гледам – невзрачна постройчица, с няколко разкривени стола и маси отпред, наливащи се с бира тъмни балкански субекти... Иии огромна табела "Магазин" отгоре. Кико да вържа пред "магазина" не посмях, понеже знам на какво е способен, когато реши, че трябва да ме брани. Влизаме вътре, рафтовете празни, като скакалци да са минали. Салам, помня имаше, халва, галоши, бира... И до там. Хлябът бил със записване. Цигари ми дадоха. От ръчно правените с машинка. Почтено си платих като за Ротманс Роял. На връщане ми се видя, че не във Враца, а директно в Монтана се е преместила проклетата вила. За първото дръпване от "Ротманса" няма да разказвам, само отбелязвам, че си беше преживяване... :)

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Баба Пена се модернизира
генек (Георги Коновски) генек
Проза » Разкази
Туп… Туп… Туп… Туп…
Ритмично, отмерено, със задъхване…
Всъщност, задъхването идваше не от бастуна, а от хилавите гърди на баба Пена. В съпровод на магарешките крачки. Муньо беше на солидна възраст, даже побеляваше – доколкото може да побелее сиво магаре. Все пак, беше в тон със стопанката си. Обичаш ...
  226  2  4 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всъщност горите са две, Красе има и липи. Нашата виличка е между двете. Хайде, холан и мекици с брашно от щурци... Чудя се усмивка да слагам ли?
  • Да, Марго.
  • Хахаха... Съседката останала без хляб, а?
  • Може, Пепс, може. Отдавна вече не е така, Безжичен. Собствениците сега са други, магазинът - благоустроен, от пиле мляко има вътре. Много си зависи и от стопаните, както във всяка една работа, явно предните са били мърльовци.
  • Е, хайде сега! То не може магистрала до всяка къщурка и мол и супермаркет у всяка маала!
    😅 🤣
  • Така е то, и вървим към по-зло. Особено в Северозапада. Но гледам и Североизтока - на път е да догони Северозапада по мизерия и изостаналост. Изобщо бившето Княжество България изостана с десетилетия от някога васалната Източна Румелия.
    На север - само една Варна, и с нейните последни кметове върви към пълен погром. И тогава няма да има Северна България, а ония смешници във викялнята, наречена гръмко Парламент се ослушват като диви свине в люцерна, къде има файдица и далаверки. Е, видя ли сега твоето хумористично какви мисли ми образува?
Предложения
: ??:??