5.02.2024 г., 10:17 ч.

Баба Пена се модернизира 

  Проза » Разкази
315 2 4
10 мин за четене
Туп… Туп… Туп… Туп…
Ритмично, отмерено, със задъхване…
Всъщност, задъхването идваше не от бастуна, а от хилавите гърди на баба Пена. В съпровод на магарешките крачки. Муньо беше на солидна възраст, даже побеляваше – доколкото може да побелее сиво магаре. Все пак, беше в тон със стопанката си. Обичаше я, колкото едно животинче може да обича господаря си – все пак не е човек. А и не е лесно магаре да обича господар, постоянно товарещ нещо на гърбината му.
От друга страна, Муньо не знаеше какво е това господар. Нямаше и помен от социално разбиране на живота. Не слушаше радио, не гледаше телевизора, не разговаряше и – най-важното – не мислеше.
Защо да мисли? За тая работа си има хора. Магаретата трябва да ядат, да лежат – когато успеят, да мъкнат и понякога протестно да реват.
А баба Пена беше добра госпдарка. И на Муньо, и на петте свободни кокошчици, и на прасето, което се радваше на зимното слънце, без да осъзнава, че следващата Коледа ще пътува към София и Варна едновременно…
Кольо не ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Лято е. Годината 2012. Нашите са на море, аз – на вилата. Зимнина правя, китки поливам, за две кучета се грижа. Обажда ми се по някое време съседката. Без хляб останала. Аз хляб не ям, ама пусто – цигари нямам. На два километра от вилата ни има село. Иии речено-сторено, слагам каишката на Кико (кана ...
  755 
Предложения
: ??:??