26.05.2008 г., 9:53 ч.

Розата и нейния двойник 

  Проза » Разкази
1132 0 2
2 мин за четене
На M.
- Здравей, мила моя, Искам да ти разкажа една странна история.
Преди няколко дни се бе съгласила днес да вечеряме заедно. Искаше ми се часът на срещата ни да настъпи колкото се може по-бързо. За да не мисля за сбъднатото ми щастие, реших да се поразходя. Безцелно обикалях по Раковски, плъзгайки празен поглед по витрините. Докато в една от тях нещо привлече погледа ми. Спрях се. Беше познат цветарски магазин. Често купувах от него цветя за теб. Но този път имах чувството, че ще се случи нещо необикновено.
Така и стана. Вътре имаше много красиви цветя. Уханието им омайваше влизащите хора. В една от вазите имаше тъмночервени рози. Това, което ме накара да вляза в магазина, бе излъчването на някаква тъга. Вгледах се. Почти всички рози зовяха със своята красота някой да ги погали и притисне към лицето си. Но една от тях като че ли излъчваше не страстно признание в любов, а... особена тъга. Преди много години Сакура ме бе научила да разбирам езика на цветята. Приближих се към вазата. Н ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Предложения
: ??:??