Пътят е дълъг... А мнения много! И във всеки случай не всички от тях целят твоето добро и щастието ти... Животът ми мина в борба за чуждата радост и удовлетвореност и нито един път не пожертвах хорските усмивки, за да почувствам топлината на своята собствена... А времето мина, както листопадът, който никой не забелязва в края на есента. Сега съм сама - без семейство, без близки, без приятели. Тоби е единственото същество, което има нужда от мен. Сутрин ме събужда с грапаво езиче и мяука, докато не ù дам малка купичка мляко. Живея в обикновен апартамент под наем. Добре, че е милосърдието на хазяйката, та да чака с месеци за да ù се изплатя. Не ползвам ток - не мога да си го позволя, откакто ме уволниха от втората ми работа. Не съм била достатъчно атрактивна, за да привличам клиенти в ресторанта. А и възрастта ми не позволявала да се задържа по-дълго на този пост... Когато си на четирсет, а изглеждаш на петдесет, няма как да предизвикаш съчувствие в очите на хората. А и всеки гледа себе ...