27.
Настъпи тишина. После Йоан примирително каза:
- Да, разбирам – за да оцелее човек му трябва някаква идея. На животните им е лесно – оцеляват, защото инстинктът го изисква. Не разсъждават, а действат. И е вярно, че аз – а и мнозина, дори прекалено много от хората – оцелявахме като животни. Дори по-опасни от тях. Защото при нас има инстинкт, има и умение да преценяваме и планираме. Идея не ме е водила... И защо да мисля за бъдещето, когато миналото е черно, а днешният ден мъгляв...
Елвик кимна и се поизправи. Навън изглежда се спускаше вечер, лампите постепенно сменяха светлината си, стомахът подсказваше, че е време за вечеря.
Ама че работа – помисли си Йоан. Трети ден е тук, а организмът му започна да се нагажда според режима. Преди се сещаше за храна само, когато я зърнеше. И то в готов вид. Пасящо добиче не можеше да предизвика спазми в корема, но убито и разкъсано – вече стомахът му започваше да играе. Още повече, че рефлексът беше силен – кръв значи храна. Ако има време и възмож ...