генек (Георги Коновски)
1882 13656
1.10.2018 г., 8:37 ч.  

 С храна си живял - 1. 

  Проза » Фантастика и фентъзи
816 2 14
Произведение от няколко части
6 мин за четене

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!

Не е за слабонервни, стресиращи се, романтици, девици! Проверете предварително да не сте бременни или с нервозни сърца! Не препоръчвам пълни стомаси - лесно се разтоварват! Т.е. - полезно е за отслабващи...

 

1.

Плъхът беше прекрасен – едър, сочен, ухаещ на храна. Двадесет чифта очи хищно се бяха вперили в бляскавите капчици мазнина, избиваща през пукнатините в препечената кожа. Дори той изглеждаше доволен – поне муцуната му беше широко озъбена, като странна гротескна скулптура в древен храм...

Йоан бавно се надигна от металния съд, служещ му за стол, легло, трон и каквото още може да се сети човек. Кимна на Драко. Оня се наведе и започна да вади изпод капака днешните добиви. Няколко зелени ябълки, връзка неузряло още жито, корени, съдина с бръмбари и личинки, червеи и охлюви, а накрая тържествено извлече две риби колкото педя и цяла дива кокошка.

Групата зашумя. Виждаше се как някои не издържат и се облизват, а други започнаха да стенат като че пак са хванали жени в Зоната.

Да, денят беше беден. Намериха нещичко в района, но... Йоан беше забранил да излизат зад реката или да минават през бившия парк, сега превърнал се в гора. Вчера Драко му докладва, че е забелязал там огромни тъмни фигури. Неясни, но страшни. И двамата се замислиха – дали черните маймуни не са стигнали вече тук?

Иначе наблизо опасни групи нямаше. Десетина души се криеха в канализацията, но излизаха рядко, преживяваха с каквото намерят там. А и май бяха успели да проникнат в мазетата на бившия мол, където се съхраняваха все още консерви. Стари, стари... Но гладът...

Наблизо се намираха и няколко села. Хората се опитваха да заживеят както преди. Обработваха земята, събираха се в селища. При това укрепени селища – с високи дървени огради, с охрана.

Но това само затрудняваше нападателите, не спасяваше обречените…

Драко бързо оскуба кокошката. Отдавна забравила за домашно отглеждане, сама научила се някак си да се храни и оцелява, тя беше мършава, но в очите на мъжете изглеждаше по-скъпа от диаманти. Много по-скъпа – с кокошката можеше да се преживее дори два дни, а камъните... Какво ще ги правиш? Те за ядене не ставаха. Блестят – ами да си блестят...

Това бяха двете ценни стоки в новия свят – храната и оръжието. Групата на Йоан беше нелошо въоръжена – имаха остри режещи предмети за убийство: ножове, саби, мечове, копия, даже една алебарда.

Освен това трима носеха лъкове и умееха сносно да поразяват цел на 30 – 40 метра.

А имаха и огнестрелни оръжия. Няколко ловни пушки, бойни карабини, пистолети, дори три автомата...

Но бяха зле с боеприпасите. И основната задача, поставяна през последните дни пред групите, отиващи на лов, беше да се намерят оръжия, боеприпаси... Или поне се открият места, където има подобни...

Йоан започна да разпределя храната. Накъса кокошката на парчета. На едни месо, на други главата, на трети червата. Протести или мрънкания нямаше. До ръката на вожда лежеше тежката палица, а всички знаеха как бързо си служи с нея той...

А и беше справедливо по-лошата храна да получат онези, които днес не са се постарали достатъчно. Или просто не им вървеше. За изминалите години хората бяха разбрали, че най-важното за оцеляването са инстинктите и късметът. Останалото... То не се ядеше...

Плъхът също стана на парченца. Но неговата глава беше предпочитана вкуснотийка. Почти изпеченият мозък, езикът, та дори големите блестящи очи си бяха деликатес.

Разбира се, никой не вдигна поглед към металния съд, върху който Йоан слагаше поред ябълка, корени, малко зърно, птиче бутче, парче от гърдите на плъха. Нито пък попита защо Драко получава цяла шепа храна – въпреки че този ден не беше на лов, а от зори изчезна нейде извън Зоната.

Практически вечеря като такава в групата нямаше. Просто храната твърде бързо изчезваше в зиналите полубеззъби уста. Ако на брадите се закачаше трошичка дори, тя биваше внимателно изтръсквана в шепа и погълната. Друго ядене до следващата вечер нямаше.

Освен... Освен, ако някой успееше да попадне на нещо за засищане на глада и скришом го излапваше. Но това беше рисковано – всеки следеше другите да не получат повече храна. И всеки разбираше, че от мястото му в йерархията на групата зависеше временното утоляване на глада. Поне за малко...

Никой не гарантираше оцеляването – навън имаше прекалено много други гладни. И хора, и зверове. Но, докато хората тепърва се учеха да оцеляват в новата джунгла, хищниците просто бяха свикнали със средата и сега дебнеха отвред – от порутени сгради, от канализацията, от някогашните цъфтящи паркове и градини...

Налагаше се хората да се обединяват в групи. Което ги правеше по-внимателни и по-силни. Обаче поставяше проблема за изхранването.

Групата на Йоан в един момент беше над сто човека. Имаше и жени – цели семейства все още бродеха заедно. После настъпи просветлението – човек трябва да живее в общество, но най-добре оцелява сам.

И групата постепенно се сви до тридесет мъже. Силни, смели, жестоки, безразсъдни в боя и много внимателни в битието.

Деца? Защо?

Жени? Да, трябваха. Но имаше как да се намерят. За малко. Защо да ги хранят, когато бяха тежест? Привързаност, емоции, отклоняване от групата...

И затова битието им беше простичко – убивай, яж, оцелявай. Нормално в това време битие...

Което се свиваше също. Изчезнаха нейде в миналото ненужни за новия свят привички. Надали някой можеше да изсвири поне с уста някаква мелодия, смях се чуваше само, когато се чешеха и доволни ловяха въшките, плач се разнасяше само малко преди смъртта – от болка. И то ако умиращият имаше време да я усети.

Защото в новия свят животът течеше бързо.

Раждане, оцеляване, смърт. Бърза смърт за децата, по-бавна за успелите да доживеят зрелите двадесет години. А за петдесетгодишни и дума не стваше. Тях, впрочем, самите групи не искаха. Изхвърляха ги от убежищата или ползваха като примамки в капаните за едър дивеч. Та и кой ще се занимава с немощни, бавно действащи, трудно реагиращи на променящия се свят бивши хора...

» следваща част...

© Георги Коновски Всички права запазени

Заповядайте - https://genekinfoblog.wordpress.com/

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??