4.03.2012 г., 14:07 ч.

Самотникът на Марс 

  Проза » Разкази
552 0 0
2 мин за четене
Минаха три години от последните военни действия на Марс. Планетата се превърна отново в червения мъртъв свят, който беше, преди да бъде населена от хората. Земята гледаше безучастно. На нея нямаше войни от десетилетия и никое правителство не искаше да нарушава настъпилия мир. Нямаше никаква намеса, дори не бяха изпратени хуманитарни помощи или кораби, които да спасят цивилното население, което за нищо не бе виновно. Земляните осъзнаваха, че тяхното спокойствие стоеше на много тънки опори, които и при най-лекото сътресение щяха да се счупят.
Причината, поради която животът на Марс замря, ако можем така да го наречем, не е една. Самото вдъхване на живот на планетата беше прекалено бързо и експериментално. Все едно да сглобиш Франкенщайн и да очакваш тялото му да функционира съвсем нормално. За разлика от обществото на червената планета, това на Земята беше еволюирало. Постепено пораснало като съзнание и численост, то се беше научило да се справя по-лесно с проблемите. Или просто нямаше н ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© niatko Всички права запазени

Предложения
: ??:??