Глава двадесета
Вместо епилог
Честно казано страхувам се да продължа тази история. Постепенно “семейната сага” се превърна в нещо от рода на мемоарите, а аз съвсем не желая това. Смятам, че трябва да спра овреме, за да не стана скучен и да ви досаждам с подробности от моя живот като младеж.
След завършването на техникума, започна трудовата ми дейност- стругар, проектант и т.н. Военна служба и следване в университета, влюбвания, разлюбвания, женитба и радостта да бъда баща, следваха едно след друго. Нищо оригинално, нищо интересно. Банални истории като милиони други.
Пет години учителствах в София и пет години в Мароко, обиколих 33 страни, живях в четири, видях свят и имах щастието да се докосна до много шедьоври на световното изкуство. Не станах нито богат, нито пък беден. Впрочем тук ми се струва, че излъгах. Забогатях много. Нима да се докоснеш до Мойсей на Микеланджело и до неговата “Пиета” в Ватиканската катедрала “Свети Петър” не е огромно богатство? Нима да се разхождаш по Големи ...