СЕЯЧ
Белосаната къщичка на дядо Иван Беляковски плуваше като кораб бял и пореше морето на синьото бездънно небе в пролетния следобед. Скупчени до нея, обхванати от някаква необуздана лудост, кълбяха разцъфналите си корони млади овошки с варосани дънери. Свежа трева, неукрепнала още, като зеленото в самата нея, разстилаше килима си пред малката спретната къщичка. Лалета с натежали пъпки, още неразтворени, се силеха да вземат преднина с острите си връхчета пред изпреварилите ги ухаещи зюмбюли. В рехавата сянка на цъфналите овошки, облакътен на бялата покривка на застланата маса, приведен над де­бела книга, загърбил слънцето, четеше стопанинът на това тихо и спо­койно кътче. Четеше вечната книга - библията. Единствената, която признаваше. В деветдесет и третата си година се справяше с нея без помощта на очила. От време на време плюнчеше пръст и прелистваше тънките, като че изтъкани от паяжина листи на книгата. Сухото му аске­тично лице, както и доста мършавото му тяло, подсказваха начин н ...