Шах и Мат
*... Нещо много потайно и красиво имаше в тази стая. Тя бе тъй малка, че дори въздухът се чувстваше притиснат. Бе тясна колкото малък килер с нереално високи стени. Те трудно се виждаха от двете стари библиотеки от тъмно махагоново дърво, по които се стичаше аромат на стара хартия. Двете „дървени сестри” бяха вплетени във вековна прегръдка, не бяха помръдвани от създаването на къщата. Срещу едната беше вратата, старинна, носеща тревогите на всичките душевни терзания, пропити във въздуха. Със златна дръжка, която блестеше все така ярко и величествено, въпреки всичките трептящи ръце, дръзнали да закриват красотата и през годините. Единствената светлина, проникваща в стаята, идваше от високия френски прозорец, или по-точно изпод кървавочервените завеси, които го закриваха. Между всичко това оставаше място единствено за едно кресло, обсипано с копринени възглавници, малка шахматна дъска и няколко пълзящи по пода мрачни спомена. Стори ми се странно, че имаше едно място за сядане, ...