ШАРО Дните летяха, безразлични към всичко. Ето и месеца си отива си помисли Златан и си опипа лицето с ръце. Кожата му сякаш бе изсъхнала. Стана и се отправи към огледалото, Когато се спря пред него се уплаши от физиономията, която го гледаше от там. Опипа с ръка голото си теме и притвори очи.Прималя му и едва се добра до леглото , Приседна и въздъхна издълбоко.Значи рак! А колко ли ми остава? Не! Не трябва да мисля за това! Ето днес го изписват от болницата. На визитацията, професорът , даже го похвали, че е започнал да срича.
- При нас,които вземе да говори го изписваме.- усмихва му се той. Златан се опита да му отвърне, но излезе само едно.
-До-о-о-б-ре .- и очите му се напълниха със сълзи, задави се и се закашля. Една от сестрите се спусна към него да му помогне да се изправи в леглото и го потупа по гърба.
- Спокойно, спокойно!- викаха му всички.
И сега чакаше, чакаше да дойде брат му да го забере.Я да взема да си събера багажа си помисли Златан.То какъв ли багаж имаше, но отвори ...