ШЕГА
Двама от работниците, разтоварващи цимент, спряха да отдъхнат, а третият продължи да работи сам. Дрехите лепнеха мокри на гърба му. Той седна в каросерията на камиона, едва когато тръгнаха за следващия курс. Наметна дочената куртка върху потното си тяло и се отпусна на брезента. Почувства как стегнатите от носенето мускули се разхлабват и наливат нови сили.
- Що се трепеш толкоз? - попита го единият работник.
- Да ми е сладка почивката.
- Сашка бе, ти поне имаш пари, хвани се на по-лека работа! - каза другият.
Не отговори. "Здрав и силен съм, ще работя. Лека работа не искам, даскалът има нужда да смени неговата. По цял ден стои затворен в стаите - ни слънце вижда, ни въздух. Сгънал се, слаб, прегърбен - на човек не прилича. Ако му сложа една торба цимент на гърба, ще клекне. Не е работа това, щом поне веднъж не се изпо­тиш както трябва, та да излезе непотребното от тебе. Добре ми е на камиона. Пък парите - имам ги! Да работят и да харчат колкото мене и те ще имат!" - мислеше си Са ...