13.09.2017 г., 20:59 ч.

Силата на едно сърце 

  Проза » Разкази
1023 1 0
10 мин за четене
Силата на едно сърце
Младата жена се надигна по тъмно, набързо облече вехтите си дрехи и тихо пристъпи към вратата. Улавяйки желязната дръжка, тя за миг се спря и извърна глава към леглото – в тъмнината се дочуваше тежкото и равномерно дишане на мъжа й, който след малко също трябваше да става за работа. Потънал в сладката си дрямка, той най – вероятно сънуваше острия сърп и ръкойките жито, които днес му предстоеше да ожъне на нивата. При мисълта за мъжа си Йовка умилително се усмихна, внимателно излезе от стаята, светна лампата в коридора и тръгна към кухнята. Минавайки покрай детската стая, тя леко открехна дървената врата и любопитно надникна вътре. На фона на нахлулата от коридора бледа светлина, Йовка ясно съзря почти допрелите се една до друга детски главички и безредно разпилените гъсти, къдрави коси върху възглавниците. Двете й дъщерички спяха дълбоко и в просъница промърморваха неразбираеми думи. Сърцето на младата жена радостно затуптя в гърдите й, а по корема й преминаха прия ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Първан Киров Всички права запазени

Предложения
: ??:??