Малкото момиче се свиваше от страх под напора на пращящите във въздуха звуци. Бледи искри прогориха кожата ù и наелектризираха въздуха. Наклонената от жегата трева се надигна, подобно на настръхнала козина, и погали крачетата ù.
Калая даде знак на дракона да престане. Предчувстваше, че всеки миг ще предизвика електрична буря – до толкова се бе напрегнал. Светкавиците стихнаха и той нежно приплъзна гъвкавото си тяло по ръката ù. Тя пък се приближи внимателно към момичето, за да не побегне.
- Ей, ти! Изправи се веднага!
- Махай се! – извика момичето и зарови главата си в тревата.
- Бързо ставай от там! Да не би да искаш някой гном да те отнесе? – Калая я дръпна за ръката, за да се изправи, ала тя държеше главата си ниско долу, все едно плачеше. – Трябва да дойдеш с мен. Семейството ти те търси.
- Нямам семейство! Остави ме намира! – опита да се отскубне от хватката на Калая, ала тя клекна и я преметна през рамо. Взе от земята платнената ù торбичка, от която се подаваха игли и разноцветни ...