6.06.2012 г., 22:38 ч.

След края на лятото 

  Проза » Разкази
756 0 0
1 мин за четене
Приседнал на пустия студен есенен бряг, протегнах ръка и взех клончето, донесено незнайно откъде, заровено отчасти в пясъка.
Потопих го в солената вода и зарисувах с думи образа ти.
Вълните леко пробягваха по повърхността на морското огледало.
После идваха до мен, прочитаха какво съм написал и изтриваха това, с което не бяха съгласни.
Мълчаливо се съгласявах с тях и отново, и отново потапях клончето (какво ли беше преживяло, за да ми послужи сега) в пенливото мастило и рисувах думите.
Образът ставаше все по-ясен и когато залязващото слънце те обгърна с топлите си лъчи и малките вълни с шумолене погалиха босите ти стъпала, пренесох думите върху образа ти и видях реалността (бях благодарен на това малко клонче за това).
Беше повече от думи. Беше повече от фантазия. Беше недостижим блян.
Вятърът мина покрай мен и без да ме попита, заличи написаното на пясъка.
Пое косите ти на крилете си и те отнесе там, откъдето те беше донесъл при мен.
Морето затихна, отдръпвайки се от брега, и ме остави ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Предложения
: ??:??