38 мин за четене
И докато блуждая из този си спомен ми идва и на ум, как може би онова пухкаво четирикрако животинче от преди малко по негов си начин бе усетило все още непокварената чистота и наличието на все още невидимото за нас възрастните малко слънчево пламъче в душа на детенцето. А помисляйки си това сякаш ми се приисква да огледам по-детайлно хлапето. Дали пък наистина и то има такива слънчеви данни като на другите сияйни хора от днешните ми спомени.
Съответно започвам да си търся някакъв фиктивен повод да се обърна без действието ми да е видимо до невъзпитаност. Наумявам да си изпусна ключовете, които през цялото време въртя между пръстите.
Изтървам ги.
Навеждам се да ги взема, а когато се изправям, усещам как някой отново ме тупа по рамото. Обръщам се малко по-рязко понеже този път не съм изостанал. И си мисля, как тая досадна мрънкалница този път здравата ще я насоля. Понеже то нали и аз не съм тук за удоволствие. Но вместо съсухрената физиономия на накичозената кривунделка, или пък оная дру ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация