На екскурзия сме в сръбско за почивните дни – аз и още жени и мъже от работата – общо с шофьора и гида Илиана точно петдесет души. А там – едно спокойствие, една красота… Е, братя, братя сме – приличаме си по манталитет, по език, по дух, по гозбите, по виното, ама все нещо не се разбираме и ставаме за смях, та чак ме хваща срам…
Та, да ви разправям:
Нямате представа колко бързо говорят тия хора! Настанихме се по стаите и слизаме с една колежка долу на рецепцията. Тя пита:
- Къде е гид на българската група?
Сръбкинята вади регистъра, проверява и започва скорострелно:
- Вожд булгари в 315.
- Неее! Я сом у 305 - обаждам се аз, защото чувам номера на моята стая. Жената проверява и пак казва същото и то цели три пъти. Накрая й става ясно, че не я разбираме и с голямо усилие забавя говора си, за да произнесе с мъка 315…
Излизаме навън и разглеждаме градчето. Влизаме в една сладкарница и си поръчвам минерална вода. Носят ми газирана такава. Питам за обикновена, а отсреща ми отговарят, че няма ...