Несъществуващите деца
Извикаха го привечер. Направо го вдигнаха от масата. В буквалния смисъл.
Правехме новобранската ми вечер. Опънати по улицата маси, ядене, пиене, някакъв оркестър – не помня колко професионален, обаче шумен.
И долетя милиционерската газка. Тъкмо бяха ме изправили и ме закичваха с банкноти и гумени зайчета, когато излетя зад ъгъла и спря до голямата маса, където разфасоваха цял печен овен.
Чичо Пешо се досети, че е за него. Просто нямаше как да е друго – тия „войнишки сватби“ бяха толкова нормални, че понякога милицията не обръщаше внимание дори на леките сбивания там. Камо ли нещо за шума…
И замина с тях…
После, след години, ми разказа как го закарали при началника на окръжното, оня му обяснил цялата комплицираност на ситуацията и го помолил всяко действие да съгласува с него.
Помолил, защото чичо Пешо си беше Перо – неуправляем.
Само дето нямало какво да управлява. Намерените останки от трупчета били закарани в столицата, аутопсиите се бавели – сложни анализи, вре ...