СМЪРТТА НА ЕДИН ГЛАРУС
на брега, в който
свършват всички
надежди
и започва
морето
Иван Пейчев
Още с идването на утрото си спомни какво си бе казал през нощта: ”Искам да умра - дано умра тази седмица. Не знам защо. Просто усещам, че съм се изразходвал… Като че ли съм дошъл до края на всичко… Няма какво повече да правя тук…” После излетя към морето, над светлините на крайбрежните ресторанти, обхванат от някаква фатална решимост. Когато навлезе навътре и усети хладните въздушни течения на дълбоката и бездънна тъмнина на нощта, започна да си мисли, че тази мрачна потиснатост не бе насочена към никого и нищо. Дали всичко това не идваше от спотаеното, безмълвно усещане за трагичната същност на живота, приближаването на старостта, смъртта и неизбежния ужас на времето.
Но защо точно сега в началото на златното лято! Сега, когато силната и нежна светлина на утринното слънце правеше своята приказна пътека по тихата повърхност на смълчания залив. Когато курортното градче излизаше от своята зимна ...