Белият лист е мой слушател от детските ми години. Вечер, когато е тихо и всичко спи, свряна под юргана, аз споделях с него моите мисли и чувства, пътешествах, изживявах мъка и страст, любов и омраза, доверявах тайни. А листът мълчеше и слушаше.
Родена съм в семейство на работници, пропити с идеите на комунизма. Ооо, те са добри и любящи хора, грижовни и мили, жертви на системата. Те искаха най- доброто за своите деца.
А кое е най-доброто за двама души, прекарали живота си навън- в слънце и мраз, в зной, сняг, дъжд, вятър и мъгла?
Кое е най-доброто за хора, чиито ръце бяха винаги напукани?
Кое е най-доброто за мъж, който дори в къщи ходеше прегърбен, след тежкия трудов ден?
Кое е най- доброто за жена, която никога не е имала грим, прическа, маникюр или модни дрехи?
Кое е най-доброто за двама души, принудени всяка сутрин да обличат дочения панталон и грубата рубашка?
Кое е най-доброто според двама, които вървят с наведени глави, които, уморени и прашни, под строй развяват червеното знаме ...