- "Приличате ми на Робинзон Крузо! Вие сте, нали? На картинките сте малко по-висок, но Ви познах! Да сте ми виждали тирантите, моля?" - момчето проследи как протритото камуфлажно шапо смени мястото си - от голото островче сред бурните посивели коси на г-н Крузо до убежището на левия джоб на якето му.
Георги Лукчето само Робинзон Крузо не го бяха наричали. Нито на тази пейка, нито в което и да е друго кътче във Варна. И безделник, и просяк, и боклук, и повечето възможни синоними на утайка бе чувал след себе си. Но с литературен герой май не беше сравняван досега - и то положителен дори, доколкото си спомняше. Корабокрушенец разбира се не e, но знаеше добре какво е да претърпиш.. крушение.
Замислено извади с потъмнели пръсти едно лукче от десния си джоб и загледа малкия, който явно бе повече заинтригуван, отколкото уплашен от вида му и сякаш очакваше нещо от него. От носа му се показваше срамежливо също толкова заинтересован от живота и неговите участници обитател. Георги се усмихна. И н ...