12.03.2015 г., 14:22 ч.
Среща на по тъмно
603
0
1
6 мин за четене
Беше юнска нощ, тиха, безветрена и топла. Звуков фон от хиляди щурци изпълваше небесния простор. Полека потрепваха звездите и бледо огряваха далечния Балкан. Високата, тъмно зелена трева едва се поклащаше от мек южен полъх. Из полите на ливадите плаваха безшумно светулки. Сребриста луна висеше между редици круши и череши и осветяваше тесен път към крайната махала на малко, заспало село. Свежият нощен въздух бе изпълнен с приспивни аромати. Дъхът на Морфей се стелеше, като лека мъгла, между овощните дървета. Дъх, който бавно притиска натежалите клепачи, дъх на ябълка и грозде, дъх на ракия и вино – миризма на джибри и воня на повърнато. Бай Здравко се прибираше по пътеката към своя дом, носейки благоухания от селската кръчма. С безизразен поглед на мъртва риба и походка на моряк, бай Здравко самоуверено пляскаше с джапанки по все още топлия асфалт. Поемаше с пълни гърди нощния въздух и тананикаше някаква неразбираема мелодия. Неясни природни закони и инстинкти го водеха и прибираха вина ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Александър Митков Всички права запазени
Предложения
-
-
Не издържаше вече на този лигаво бебешки глас, идващ от туловището на голяма, твърде пълна жена. Жен...
-
По принцип имаше две бавачки, които гледаха децата, когато се налагаше. Таня беше с Алекс откакто се...
-
Фатих Кадир ага постла молитвеното си килимче под цъфналата липа, за да кланя своя сабах намаз - сут...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
