8 мин за четене
Тръгна ядосана, защото майка ѝ се опитваше да я спре. Като момиче в десети клас, навършило вече седемнадесет години, не искаше да позволи на никой да я смята за малка. Макар, че в очите на родния ѝ баща нейният силен стремеж да я приемат вече като голяма изглеждаше различно и тя добре знаеше това.
В купето имаше още двама души. Зарадва се, че може да седне до прозореца. Извади от пътната чанта романизованата биография на Жорж Санд и потъна в страниците на книгата. Някъде по средата на пътя вдигна очи от романа и се изненада, че диагонално срещу нея до вратата е седнал симпатичен млад мъж. Не беше усетила кога е влязъл. Но тя се учуди не толкова на това, колкото на книгата в ръцете му. Четеше същия роман!
Погледите им се срещнаха и той усмихнат я попита:
- Ще разрешите ли да се преместя до вас?
Тя кимна в знак на съгласие и младежът се настани до нея. После се оказа, че и двамата са подчертали едни и същи места по страниците на четивото си.
- Вярвате ли в това, че някои случки в живота ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация