На двайсет и осми декември в осем вечерта по булеварда имаше малко хора, автомобилите също бяха оредели. Автобусите се движеха по график. Погледна в електронния показалец на спирката – остават му десет минути и номер 76 ще пристигне. Той имаше нужда от този номер, за да се прибере вкъщи.
Десет минути са много за цигара и малко за разходка.
Слезе в подлеза. Беше чист, занемарен и интересен подлез, различен от това, което си спомняше. Надписите и рисунките върху стените не значеха нищо, но бяха убедителни, щедри, шармантни и безизразни. Книжарницата още работеше. Новата книга на Дан Браун стоеше на витрината. Вътре имаше хубаво момиче с къса коса. Престори се, че разглежда книгата, докато изучаваше формите на красавицата в помещението. Вероятно проучването му бе твърде натрапчиво, защото тя се извърна и го погледна.
Влезе в книжарницата. Трябваше да обяви някак, че е напълно доброжелателен. В същото време момичето го избута с грубото презрение на младостта си и хукна навън. Той я прослед ...