Денят е прекрасен и слънчев. Времето идеално за плажуване. Вземам хавлия. Слагам в чантата една бутилка от литър и половина минерална вода. Кроасан и две вафли. Установявам се на плажа до Морската гара в Несебър. Започвам да проверявам по мобилният си телефон имейлите. Покрай мен преминават други летовници. Крясакът на чайки ме изтръгва от невидимите лапи на телефона,в които доброволно съм попаднал. Чайките са се устремили навътре в морето. Една след друга. Идват още и още. Изправям глава и ми става ясно какво става. В далечината риболовен кораб бавно се носи по тихата повърхност на Черно море. Зад него чайките като бяло торнадо се въртят. Спускат се надолу. След това стремглаво се извисяват към небето. Крясъците им не спират да привличат още чайки от брега на полуострова. Причината за тази почти приказна картина е рибата, която по някакъв начин се измъква от мрежите,или е замаяна. "Защо не си взех фотоапарата"-мислено се ядосах на себе си. Изведнъж мислите ми са прекъснати от виковете ...