Сълзите на щъркела
“Самотната душа би била нещастна дори в царството божие”
(Бернарден)
Слънцето се заизкачва нагоре, дето беше Бог. Занизаха се и простите хорица към „Светия град”. Очите човешки се мамеха по невижданото, по розовите напъпили храсти, покрай пътя, по красивите сгради, по дивните езера, по тарабите с вехтории....
Бай Йордан и съпругата му Еленка, нарамили дисаги с хляб и орехи, и хленчещо момченце на ръце, отиваха на поклонение. Спряха се в една чупка между две калдъръмени улички, примамени от чудноватите предмети, които смугъл търговец показваше на група минувачи. Мъжът пъхна в ръцете на Йордан 2-3 стъклени топчета, в които блестеше посребрено разпятие. Даде му и една малка, с размерите на напръстник, кутийка и му каза:
- Човек не трябва да знае всичко! През целия път ще се питаш какво има в кутийката, но не я отваряй! Неподчинение е да любопитстваш.
Съпрузите поблагодариха, но за да им олекне товара, оставиха сина си пред портите на манастир. В ръчичките му пуснаха стъ ...