Обичах да потъвам в очите му – толкова големи, изпълнени с живот. В тях четях чувствата му, мислите, силата на желанията. Връзката ни започна преди три години и обещаваше да бъде трайна и красива, но от месец усещах, че същите тези очи, които обичах, ме гледаха някак странно и безучастно, като че ли в тях имаше нещо недоизказано, нещо прикрито.
Знаех, че нищо не може да остане скрито, но се безпокоях. Фактът, че не споделя с мен, че не беше същият, ме караше да мисля за връзката ни. Може би бяхме навлезли в друг период от живота си… Аз изхвърлих всички мисли от главата си, станах, облякох се старателно и излязох навън.
Есента беше много красива! Багрите – толкова разнообразни и истински, танцуваха пред очите ми. Обичах да наблюдава промените в природата. Слънцето хвърляше златни отблясъци в реката. Вървях дълго време по алеята. Свежият въздух ми действаше добре.
Когато се изморих, се върнах в градската част, изпълнена от делничен шум и оживление. Тогава го видях, беше седнал на открита ...