31.03.2018 г., 21:51 ч.
Сън
9 мин за четене
Много дълго продължи този сън. Като нишка от някаква плетеница – усукваше се, диплеше свои форми, после се обръщаше, влизаше в други образувания и накрая вече всичко се объркваше в хаотична безредица, красива и плашеща едновременно.
Сънят рисуваше живота му такъв, какъвто той не искаше да бъде. Паяжина – бяла, надиплена и примамлива като капан, висеше в главата му всяка нощ. Усещаше, че паякът е той, затова не можеше да спи, тревожеше се, че ако помръдне, ще се оплете в собствената си мрежа – уж негова, а всъщност оплетена от съня, същият сън, който идваше и си отиваше без да пита.
Дали не бълнува?
Бълнува, разбира се.
– Ето сега ще стана и ще отида до мивката, за да си налея една чаша вода! – провикна се бодро и установи, че гласът му е уморен, дрезгав и не е... съвсем негов.
После видя някак отстрани, че тялото му се изправя, прегъва се, за да направи крачка, а сянката, която го отразяваше, беше много по-голяма и ясна от самото тяло.
Отпи от водата и се взря в отпечатъците на потните ...
Сънят рисуваше живота му такъв, какъвто той не искаше да бъде. Паяжина – бяла, надиплена и примамлива като капан, висеше в главата му всяка нощ. Усещаше, че паякът е той, затова не можеше да спи, тревожеше се, че ако помръдне, ще се оплете в собствената си мрежа – уж негова, а всъщност оплетена от съня, същият сън, който идваше и си отиваше без да пита.
Дали не бълнува?
Бълнува, разбира се.
– Ето сега ще стана и ще отида до мивката, за да си налея една чаша вода! – провикна се бодро и установи, че гласът му е уморен, дрезгав и не е... съвсем негов.
После видя някак отстрани, че тялото му се изправя, прегъва се, за да направи крачка, а сянката, която го отразяваше, беше много по-голяма и ясна от самото тяло.
Отпи от водата и се взря в отпечатъците на потните ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Владимир Георгиев Всички права запазени
Предложения
-
-
С този постинг искам да поздравя служебния премиер Главчев за взетото от него мъдро решение. Той ост...
-
Питаш ме, защо съм тук? Какво да ти кажа, брат? Бурканът ме докара тук. Или по-точно животът ми в не...
-
Ето те сега, безпомощен като малко дете. Един миг и целият ти свят отива на кино. А времето няма как...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
