Наех го, защото нещо във вида му ми подсказваше, че лесно може да бъде купен. Бе прекалено доверчив, изключително очарователен, слушаше музика и според ритъма ù определяше собствената си походка - висок, едър, с черна коса и много странни очи (спрямо слънцето преливаха от кестеняво до маслено зелено).
Имах талант - през целия си живот може би се научих само да разпознавам хората с минало. Всички знаем, че те лесно могат да бъдат изкушени, стане ли дума за пари или нещо повече. Умират да разнообразят сивото си ежедневие. Точно от такъв човек имах нужда. Само той щеше да се съгласи на предложението ми. Не бях глупава, отлично знаех, че ще ми се наложи да излъжа не малко пъти, но щеше да си струва.
Нямах никакви трудности в убеждаването му. След точно половин час той седеше в дома ми и пиеше от кафето ми.
- Горчиво ли е, Джак?
- Определено. - отговори момчето, изсипвайки поредната, препълнена със захар, лъжичка.
- Ще ти кажа нещо, това кафе прилича на живота много повече, отколкото си мис ...