Монотонните дни се нижеха един подир друг...
Пак е неделя,... ден за обичайната разходка из Атина, зяпане по витрините на улица Ерму. пазарчето за боклучки втора-пета ръка на Тисио, магазинчета и кафененца.....и звън на мобилния
- Кирио Петро,... не, по-скоро Петро, Мариам те безпокои,.. извинявай, че чак тази неделя се обаждам... Държиш ли още на обещанието да се скитаме из Атина...
- И още как, разбира се,.. къде и кога да се срещнем...
- В 10часа пред Синтагма, дето са караулите.... и затвори
Засмях се, 10 часа, най-търсеното време, и Синтагма, най-посещаваното място,.. а в 10 часа се сменя караула и зяпачи колкото искаш. Ще я позная ли...Ще й позвъня, нали мобилния й е изписан...
Нямаше цветя, прегръдки, целувки,.. само гледахме пискюлите по обувките на караула.
Погледмах я скришом,... тъмни очила, туника с плътно закопчани до горе копчета, широк панталон и преметната голяма дамска чанта...тръгнахме надолу по Ерму, крачихме един до друг като в бригадирски строй,.. тя разказваше за ...