Джипът отби вдясно и спря до контейнера за боклук. Мъжът зад волана – добре облечен брюнет на около четирийсет години – свали стъклото, за да хвърли бутилката си от кока кола. В този момент видя, че с бърза крачка се приближава млада жена. Допреди малко тя бе стояла под един крайпътен орех.
– Ще ме хвърлите ли? – попита тя, ококорвайки леко очи. Бе симпатична, добре сложена, леко пухкава, но не пълна. Носеше памучна рокля на цветчета, която подчертаваше тънката й талия, и кожени чехли с дебели токове. Дългата й до раменете тъмноруса коса бе прибрана зад ушите.
Мъжът се нацупи. Стопаджийка! Неприятно! Бе си помислила, че е спрял заради нея. Той не обичаше да качва стопаджии. Предпочиташе да е сам с мислите си, когато шофира. Но не вървеше да й откаже. Конфузна ситуация.
Метна бутилката и отвори вратата.
– Заповядайте.
Жената се усмихна чаровно и се намести предпазливо на седалката, сякаш не бе сигурна, че тя е чиста. Това не се хареса на мъжа.
– Много благодаря! Има една отбивка пет кил ...