16.02.2010 г., 11:28 ч.

Татко! 

  Проза » Разкази
5.0 / 7
2286 0 14
3 мин за четене
Стамат почина внезапно. Млад мъж беше, нямаше и 40. В три през нощта парализираната му дъщеря звънна ужасена на вратата на съседите. Извикаха “Бърза помощ”, но той вече беше свършил.
Събраха се бабичките от входа да приготвят всичко – тъй, както си му е редът. Дядо Радой и Петър го окъпаха и облякоха в най-свестния кат дрехи, който намериха. Костюмът сигурно беше още от сватбата му – цепнаха гърба на сакото и задницата на панталона и го натъкмиха. Съседките сложиха да варят житото, курбана и боба.
Завалийката, отдавна беше останал без жена и с недъгаво дете на ръце. Боже, боже, кой щеше да се погрижи за момичето? Къщата беше мръсна, запусната. Може и грях да е, но жените защъкаха покрай тялото да почистят и поприберат малко, че бяха повикали свещеника – срамота е да го посрещнат в тая кочина. А Малинка, милото, плачеше в инвалидната си количка и разказваше, че се е събудило от стенанията на баща си.
Майката избяга с някакъв, когато детето беше тригодишно. Махна се и никаква повече не с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аноним Всички права запазени

Предложения
  • Малчуган пита баща си: Тате, кога мъж и жена разбират, че се обичат? Бащата: Когато престанат да виж...
  • Великден е. Христос бил възкръснал... Аз не Му вярвям. И никой не може да ме съди. Вярата или е в те...
  • Гениалните идеи се раждат на съвсем обикновени места. Нютон например си вървял в градината, когато е...

Още произведения »