ТОЧКАТА
Старецът лежеше по гръб и гледаше тавана на стаята. Погледът му бе блуждаещ, а от това личеше безсилието на ситуацията. Високи бяха таваните в болницата, прекалено високи. Вчера попита завеждащия лекар при визитацията вечерта – защо са толкова високи? Д-р Живодар Духнев го погледна изненадано, но бързо включи и му отвърна – да имало въздух, за повече въздух.
А на него не му стигаше. И то не бе от вчера, отдавна го мъчеха дробовете, все кашляше сутрин, а не бе пушил от доста години, но пушекът бе в него.
Марин Колев, слаб и сух човечец, вече една седмица бе във второ вътрешно – не бе добре, а и чувстваше, че и докторите се чудеха какво да го правят. Та и те знаеха, че трийсетте години в леярната нямаше как да не са оставили пластове пясък и чернилка в дробовете му, за душата да не говорим. И там много бяха болката и раните.
Бай Марин – Питанката, както го знаеха, се извърна на лявата си страна и един слънчев лъч близна лицето му. Спомените идваха сами, обгръщаха мислите му и не ...