Една студена сутрин. Часът е невъзможно рано. Тъмно е. Колкото и да е странно, успях някак си да стана и да се домъкна до доджото. Добре, че има два калорифера и, както обикновено загрявам и разтягам в непосредствена, почти интимна близост с единия - много е приятно да седя на пътя на струята топъл въздух, а всичко наоколо да е клинч! Скоро успях да се прежаля и излизайки на студеното, започнах тренировката си - за днес съм си намислил да играя формени упражнения. Започнах от най-основните и продължих към по-висшите кати, като всяка една я повтарях по три пъти. Постепенно се сгрях и започнах да се наслаждавам на движенията си, опитвайки максимално ясно да усетя тялото си в цялост. За целта тренирах без да запаля осветлението и в залата цареше приятен сумрак, нарушаван единствено от лекото червено сияние на калориферите и усещането за светлина, което създаваха белите стени на доджото.
     След като свърших с комплекса си за тази тренировка, започнах да изпълнявам дихателни и релаксиращи упражнения.
     - Не, така не ми харесва - каза Шира.
     - Нещо липсва в движенията ти - допълни Ръмжача.
     Бавно се обърнах по посока на гласовете им - всеки от двамата се беше настанил пред един калорифер. Преброих много бавно до десет... на японски.
     - Какво правите тук?
     - Греем се - каза Ръмжача. - Моля те, не питай очевидни неща.
     Помълчах още малко - този път без да броя.
     - Моля, обяснете коментарите си за тренировката ми.
     Двамата се спогледаха и Ръмжача кимна към големия котарак, той да говори - Шира определено е по-приказливия от двамата.
     - Първо ни обясни какво всъщност наблюдавахме.
     - Няколко формени упражнения - карате кати.
     - Какъв е техния смисъл?
     - Оф... това е доста сложен въпрос...
     - Опитай да ни обясниш максимално просто, дори и да не е напълно изчерпателно.
     - Нека приемем, че Ката е начин да придобием някои двигателни навици.
     - Добре, нека приемем... - тук Шира се замисли за момент. - Концентрираш се прекалено много върху формата на тези формени упражнения, а забравяш за съдържанието им - Ти!
     Замислих се над думите му.
     - Е, какво ще кажеш? - подпита ме котаракът, явно мълчанието ми се беше проточило повечко.
     - Направи ми малко място пред калорифера, че ми е студено! - изтърсих аз.
А навън се развиделяваше...